Преди двадесет и шест години Боб Мур става световен шампион по мотокрос след сензационна кампания в клас 125 куб.см с Yamaha. До днес той остава най-скорошният американски победител в Световния шампионат по мотокрос на FIM и един от най-уважаваните шампиони в спорта.

Родом от Калифорния, Мур се радва на огромен успех на американската сцена по суперкрос от ранна възраст. Само на 18 години Мур печели първата си титла в дебютния си сезон, като през 1985 г. става победител в суперкрос шампионата на AMA за Западното крайбрежие в клас 125 куб.см, след това прекосява Атлантика и в Европа осъществява мечтата си да се състезава в Световния шампионат по мотокрос на FIM.

Амбициите му обаче не свършват дотам, Мур държи да стане световен шампион и няма да се прибере у дома, докато тази цел не бъде изпълнена.

Докато кара предимно мотоциклети на частни отбори в световното първенство по мотокрос 125 куб.см, талантът на Мур не остава незабелязан. В първите си три сезона американецът е неизменно сред първите, завършвайки в топ 10 на шампионата преди пробива през 1989 г., когато заема четвърто място в общото класиране.

През 1990 г. Мур е подгласник на шампиона в категория 125 куб.см, като побеждава конкуренти като Стефан Евертс, а на следващата година още повече скъсява дистанцията и изпуска титлата само на девет точки от белгиеца, който ще се превърне в най-успешния световен шампион в мотокроса.

Преди кампанията през 1992 г. Yamaha подписва договор с Мур и той ще се състезава за тях в световното първенство по мотокрос за 250 куб.см. Въпреки че това е първото му появяване в класа, американецът отново заема второто място след колегата си от Yamaha Дони Шмит, като така помага на марката да грабне титлата при конструкторите.

След спокойния сезон през 1993 г. с контузия във Фоксхилс, Мур се връща към световното първенство в клас 125 куб.см през 1994 г., тъй като Yamaha току-що е представила преработения YZ125, настроен от Мишел Риналди.

Това е печеливша комбинация още от самото начало, тъй като Мур грабва победата в първия кръг в Галарате, Италия, и печели за втори път през сезона в третия кръг в Карлос Пас, Аржентина.

Следват поредните победи от Гран при в Швеция и Германия и преди предпоследния кръг във Фоксхилс Мур вече докосва тази неуловима първа титла. На пистата, от която попада в болницата предходната година, американецът е в отлична форма и грабва победата в първия манш, за да доближи още повече титлата, докато дългогодишният му съперник Алесио Чоди се добира само до петото място.

Италианецът се реваншира с победа във втория манш, но второто място на Мур му носи почти нестопима преднина от 36 точки в класирането, което означава, че се нуждае само от четири точки в Борглон, Белгия, за да стане шампион.

В Белгия Мур не се паникьосва и доминира в първото състезание, с което печели титлата на Световния шампионат за мотокрос от 125 куб.см през 1994 г. Няма много време за празнуване, печели отново във второто състезание и завършва сезона, както е започнал, с победа в Гран при.

Мур продължава да се състезава в класовете 125 куб.см и 250 куб.см, като в крайна печели 28 състезания в кариерата си и се радва на успешна кариера като мениджър на отбори. Основава и прочутата фондация „Road 2 Recovery“, а през 2017 г. е включен в Залата на славата на AMA в чест на постиженията му в спорта.