Кени Робъртс е сред най-влиятелните и изтъкнати фигури в историята на Гран при по мотоциклетизъм. „Крал Кени“, първият американски световен шампион, печели три титли в клас 500 куб.см, остава 13 години с Yamaha и се смята за състезателна легенда на AMA с множество запомнящи се изпълнения, включително на „500-те мили на Индианополис“ през 1975 г.

Подобно на много велики състезатели в Гран при по мотоциклетизъм от онази епоха, кариерата на Робъртс започва като тийнейджър на местни офроуд писти в Калифорния. В първия ден на 1970 г. 18-годишният състезател прави професионалния си състезателен дебют в AMA и завършва на впечатляващото четвърто място, а изявите му скоро му осигуряват място в подкрепяния от фабриката екип на Yamaha America.

Спечелвайки „Новак на годината“ на AMA през 1971 г., Робъртс става мотоциклетист в клас „Експерт“ през следващия сезон и печели първото си състезание в категорията. През 1973 г. всичко си идва на мястото, когато печели шампионата „Гранд Нешънъл" на AMA, включващо както състезание по офроуд, така и на пистата.

Нова титла следва през 1974 г., където също се бори с многократния Гран при шампион Джакомо Агостини за водещата позиция на „Дейтона 200“. Участва в първото си Гран при на Yamaha TZ250 в на TT в Холандия, като стартира от първа позиция и се класира в челната тройка.

Продължава да се радва на успехи в различни американски мотоциклетни серии, преди да се върне в Европа, за да състезава в шосейните шампионати за 250 и 500 куб.см.

След като печели първото състезание за 250 куб.см във Венецуела, Робъртс прави дебюта си при 500 куб.см във втория кръг на Харама в Испания. Завършва втори, но следват три поредни победи в Австрия, Франция и състезанието на нациите в Мугело. Четвърта победа бележи в Гран при на Великобритания и на финала на сезона в Германия става първият световен шампион от Америка.

Преди сезон 1979 г. Робъртс е ранен при тестова катастрофа, което го принуждава да пропусне откриващото състезанието във Венецуела. Върна се за втория кръг в Австрия и щурмува за победа, като печели четири от първите си пет състезания през същата година. Излиза на върха след епична битка с Бари Шийн на Силвърстоун и печели втората си титла.

Робъртс е неудържим в началните кръгове през 1980 г., като взима три поредни победи по пътя си към трета световна титла. Доближава се до титла в четвърто първенство през 1983 г. с шест победи, като се разминава само на две точки от американеца Фреди Спенсър, преди да се оттегли от състезанията за Гран при.

Продължава като собственик на отбор, в който Уейн Рейни и Джон Кочински карат Yamaha, преди да конструира свои мотоциклети за MotoGP в началото на 21. век.

Едно от най-добрите карания на Робъртс е преди успехите на Гран при, по време на прочутото състезание Grand National на „500-те мили на Индианополис" през 1975 г. Преди състезанието на American Flat Track, Yamaha разработва двутактовия шосеен състезателен двигател TZ750, съчетан с офроуд рама в опит да победи доминиращите мотоциклети Harley-Davidson.

Робъртс се класира на последни позиции, но прави изумително изпълнение, овладял машината с мощност 125 к.с., способна да вдига над 240 км/ч, много по-бърза от конкурентите на Yamaha.

Наваксвайки изоставането, Робъртс скоро е на четвърто място и на около 20 метра от водачите, като редовно минава на косъм от балите, очертаващи външния край на пистата, докато търси победа. До последната обиколка американецът е наваксал изоставането и е на трето място зад двата мотоциклета Harley. Дава газ на излизане от последния завой, изпреварва и Корки Кийнър, и Джей Спрингстийн на финалната права и печели с половин мотор преднина.

И до днес това се смята за най-великото представяне на „500-те мили на Индианополис“ и наред с безбройните му постижения бетонира мястото на Кени Робъртс в историята на American Flat Track.

Гледайте това видео от 2009 г., когато Кени Робъртс се завърна на „Индианополис“ с емблематичния TZ750 и забавлява публиката с няколко бързи обиколки.