Когато говорим за големите състезатели на Гран при за Yamaha, Уейн Рейни винаги е сред първите в списъка. Шест години в клас 500 куб.см донасят титлите в три световни първенства за американеца и той завинаги става известен като легенда на спорта.

Кариерата му е трагично прекъсната от парализа при катастрофа в Мисано през 1993 г., докато преследва четвъртата си титла, но с 24 победи, 65 места в призовата тройка и 16 старта от първа позиция и до днес е сред най-успешните американски състезатели в световното първенство.

Рейни излиза на професионалната сцена през 1979 г., присъединявайки се към шампионата „Гранд Нешънъл“ на AMA предимно на къси овални офроуд състезания. Следващият сезон кара на клубно ниво в шосейни състезания и започва да осъзнава, че истинският му талант е на асфалта.

След като печели националната пътна надпревара на AMA през 1981 г. в Лоудън, в която участва с кожите и обувките си от офроуда, Рейни се присъединява към супербайк класа на AMA за първия си пълен голям сезон в шосейните състезания. Първата му победа в състезание отново е в Лоудън и на първото си първенство се класира трети.

Във втората си кампания и с опита от пълния сезон, Рейни е неудържим в супербайк шампионата на AMA през 1983 г., като грабва първата си титла, преди да премине към световния шампионат Гран при за 250 куб.см с новия отбор на Кени Робъртс с Yamaha TZ250. Успява да се качи на почетната стълбичка във второто си състезание и завършва на осмо място в класирането.

През 1985 г. Рейни се завръща в Съединените щати, за да се състезава в Гран при за 250 куб.см и във Формула 1 на АМА, като целта му е да се върне в Европа в клас 500 куб.см. Следват още успехи и през 1987 г. печели супербайк титлата на AMA след титанична битка с бъдещия си съперник Кевин Шуонц.

За втори път в кариерата си Рейни се присъединява към отбора на Yamaha, подкрепян от Кени Робъртс в световния шампионат, като този път кара YZR500, способен да спори за титлата в 500 куб.см.

Рейни веднага се заявява като потенциален бъдещ шампион с шест класирания в челната тройка и победа в първото си състезание в клас 500 куб.см за Голямата награда на Великобритания през 1988 г. в Донингтън Парк, което е достатъчно, за да завърши трети в класирането.

На следващата година Рейни изгражда шампионско предизвикателство, взима победата в родния си щат Калифорния в Лагуна Сека, отново печели Голямата награда на Германия на Хохенхайм и Голямата награда на Холандия в Асен. За малко се разминава с титлата, но показва, че ще е сила в началото на 90-те години.

Yamaha представя нови актуализации на YZR500 през 1990 г. и Рейни прави възможно най-добрия старт на своята кампания, като печели Голямата награда на Япония на Сузука, а след това отново пред родната публика. През този сезон печели осем победи и заема място в челната тройна на 15 от 16-те кръга, с което грабва първата си световна титла с Yamaha, изпреварвайки дългогодишния претендент Шуонц.

Сезонът на 1991 г. носи още шест победи и втора световна титла, която печели на пистата Бугати в Льо Ман един кръг преди края, отново завършвайки извън челната тройка само веднъж за 14 старта.

След тежък старт на кампанията през 1992 г. много от претендентите за титлата, включително Рейни, претърпяват контузии и резултатите им са непостоянни, но американецът успява да направи достатъчно, за да вземе трета поредна световна титла, изравнявайки постижението на сънародника си и легенда в Yamaha Кени Робъртс.

Участва в спора за четвърта титла през 1993 г., само с пет точки разлика между него и Шуонц преди Мисано. Докато води в състезанието, Рейни катастрофира и получава сериозни травми на гръбначния стълб, заради които кариерата му на състезател приключва.

След това Рейни е за кратко началник на отбора на Yamaha в световното първенство, но сега оглавява промоутърите на AMA Superbike Series MotoAmerica.